Както знаете, инсулинът в тялото ни се произвежда от задстомашната жлеза. Секрецията му зависи от сигналите, които се подават, когато в организма ни постъпи храна. Медът като храна е носител на прости въглехидрати (захари). Въглехидратите повлияват в най-голяма степен действието на инсулина. Постъпвайки в организма те се разграждат от храносмилателните ензими до по-прости моно- и дизахариди като глюкоза. Глюкозата от своя страна стимулира секрецията на инсулин от лангерхансовите клетките на панкреаса, като този инсулин превръща глюкозата в гликоген в черния дроб, а от друга страна пречи на разграждането на гликогена. Колкото повече инсулин се секретира, толкова по-малко глюкоза остава налична в кръвта, а това ни кара да се чувставме гладни и уморени. Широко разпространено е схващането, че медът не предизвиква пикове в нивата на инсулина, защото съдържа фруктоза. Истина е, че фруктозата се усвоява два пъти по-бавно от глюкозата и е известна и като захар за диабетици. Но медът като прост захарид съдържа алфа глюкоза и бета фруктоза, което автоматично значи влияние върху инсулина. Ако сте овкусили заскуската си с мед, т.е. с прости въглехидрати, как да очаквате правилно презапълване с гликоген, за да се топят мазнините? Е, виждате, че с меда нещата не стоят толкова идеално, колкото изглежда.
Медът определено няма място в менюто ви за релеф и отслабване. Или ако се намери такова, то ще е строго определено от диетолог, който си разбира от работата. Допустимо е да се включи мед в диетата, но само в дни, когато трябва да има въглехидратно зареждане. Основно правило е простите въглехидрати да бъдат само за закуска, в присъствие задължително на сложни въглехидрати и белтъчини. Идеалният вариант (а и вкусен) би бил овесени ядки, казеинов протеин и мед. И не забравяйте, че дори и зареждащия ден има определено място в диетата ви, следвайки деня за най-тежка тренировка. Идеяата е меда да се приеме тогава, когато вашият енергоразход е достигнал максимума си.
