Египет бе една от първите държави, които дадоха началото на т.нар. Арабска пролет. В последната година и половина страната се бори за стабилизация, след свалянето на диктаторския режим. На 16 и 17 юни предстои да се проведе втори тур на първите президентски избори след свалянето на Хосни Мубарак. Един от най-силните претенденти за лидерското кресло е Мохамед Морси, водач на Партия за свобода и справедливост.
Крайнодесните фракции на въпросната партия са свързвани с Мюсюлманското братство. Някои от представителите дори предложиха пълна забрана на алкохолните напитки на територията на страната, ако Морси спечели изборите. Те стигнаха дори още по-далеч в исканията си, изказвайки намерения за създаване на отделни плажове за мъже и жени, както и криминализиране на прекалено предизвикателните бански.
Директорът на египетския офис по туризъм, Омайма ел Хюсейни, заяви, че подобни призиви са само жалък опит за печелене на по-голям брой гласоподаватели. Според нея, всички са наясно, че държавата може само да загуби, ако приеме подобни крайни забрани. Много от редовните посетители на страната са главно от Западна Европа и САЩ, което означава, че са свикнали на далеч по-свободен режим и едва ли ще се съгласят да правят компромиси с привичките си, когато отидат на почивка.
Налагането на сух режим и забрана на разголеното облекло по плажовете едва ли ще представи Египет добре пред света. Страната още страда от революционните събития през 2011 г., които доведоха до отлив на туристи. Имайки предвид, че посетителите все още не са започнали да прииждат с предишните темпове, всякакви дискриминационни и ограничаващи действия само биха утежнили ситуацията.
Летовниците, идващи от западни и модерни държави, не биха похарчили луди пари за самолетни билети и хотели, освен ако удобството им не е гарантирано. А едва ли в разбиранията им за такова влиза идеята да ходят с костюм на плажа.
Египет в момента преживява това, което почти всяка мюсюлманска държава, била досега под диктаторски режим, преминава в стъпките си към демократизация. Потиснатият доскоро народ не знае накъде да обърне гнева си, тъй като старият враг вече го няма, и разчита на крайни и популистки представители да му посочат пътя за развитие.
