Преднамереното и контролирано окисляване на метала съществува в часовникарството от много, много години. Всъщност оригиналната техника съществува от векове.
Окисляването на метала е създаден като начин за защита на металните компоненти от ръжда (която сама по себе си е форма на разрушително окисляване). Стрелките на часовниците много често са били подлагани на това третиране. Това е така, защото стрелките, като се има предвид колко тънки и деликатни трябва да бъдат, са особено податливи на корозия, ако в часовникът навлезе вода или влага. Чрез термична обработка или „принудително окисляване“ на стрелките, защитен и естетически приятен слой покрива основния материал. Докато синьото е най-често срещаният цвят, получен от този процес, все пак може да се постигне цяла гама от нюанси. Със своята серия мъжки часовници (вижте Chasovnici-bg.com) Edifice Heat Gradation, марката Casio се стреми да използва това вече все по-често.
На теория науката зад принудителното окисление на метала е проста. Ако нагреете стомана (или титан) до определена температура, тя ще придобие определен цвят. Това звучи просто, нали? Да, така е, тъй като много неща в нашата индустрия са много прости на хартия. Прилагането в реалността на тази наука обаче изисква много умения и практика.
Има много техники, които часовникарят може да използва, за да придава синкав цвят на компонентите на ръчния часовник. Всеки от тях обаче има своите слабости. Някои производители на ръчни часовници предпочитат да нагреят легло от месингови стружки, за да получат равномерно разпределение на топлината в леглото, преди да пуснат стоманения компонент върху него. Ако всичко върви добре, компонентът ще абсорбира топлината равномерно, което ще доведе до балансирано и безупречно синьо покритие.
Други предпочитат използването на сини соли. При нагряване синята сол се топи и образува течност, която има еднаква температура навсякъде. Това го прави идеален за ефективно окисляване на стомана. За компании, работещи в много по-голям мащаб със серийно производство, този ръчен подход, който изглежда почти комично старомоден, като се има предвид включването на бензенови горелки и малки стъклени буркани с мистични соли и стружки от прах от пикси – няма смисъл. Вместо това тези производители често синеят компоненти във фурна, която подлежи на прецизно регулиране на температурата.
Загряването на стомана до около 280° по Целзий трябва да ви даде хубаво наситено индигово синьо, точно на границата от тъмно лилаво, което се появява около 270°. Ако надхвърлите 280°, синьото ще изсветли до метличина. Под 270° ще намерите кафяви тонове (от около 250°–270°) и светли сламени (почти златисти) нюанси от около 210°. Това, което часовниците Casio Edifice са направили тук е да имитира гамата от градация на цветовете, която често се среща върху титаниевите ауспуси на високопроизводителни спортни автомобили, и я използва, за да украси тези четири нови мъжки модела Edifice.
Топлинната градация е смешно нещо. Естетически изглежда диво. Изглежда, че съществува само за декоративни цели и би могло, може би по същия начин като тениските с вратовръзка, да бъде отхвърлено като нещо несериозно и „хипи“, ако не бъде разбрано. Истината обаче е, че умишленото окисляване играе ключова роля за дългосрочното оцеляване на основните компоненти на ръчните часовници.
Температурите, до които трябва да се нагрее титанът, за да се постигнат цветовете, които украсяват тази колекция от циферблати, са екстремни. Например, за да постигнете какъвто и да е вид червено от естествен процес на нагряване, вие трябва да загреете до около 800°–900° по Целзий. Малко вероятно е да бъде толкова красиво свеж и ярък като червеното, използвано на тези циферблати (обикновено има малко повече сивкав оттенък), но използването на този цвят е намигване към крайностите, до които Casio се надява, че тези часовници могат да издържат.
В тази капсулна мъжка колекция Casio има четири часовника. И четирите имат различни настройки за натискане и циферблат, но споделят някои елементи, които се повтарят в диапазона. Референциите EQB-1200HG-1A и ECB-S100HG-1A имат циферблати тип „грил“. Последният обаче интегрира цифров дисплей, докато първият се придържа към изцяло аналогово отчитане. Грилът на EQB-1200HG-1A използва градация на топлината, което го прави най-красивият от четирите мъжки часовника. Тук градацията изглежда много естествено интегрирана във фона на дизайна. Въпреки това, топлинно градуираните елементи на ECB-S100HG-1A изскачат от черния грил фон по начин, който е малко разсейващ.
Другите две референтни мъжки модели (референциите EFS-S610HG-1AV и EFR-573HG-1AV) са в кутии от необработена неръждаема стомана с черни рамки. Ако погледнете между двете, разликите, макар и достатъчно очевидни, са лесни за пренебрегване. Те представляват пренареждане на допълнителните циферблати повече от всичко друго. Референтният EFR-573HG-1AV има асиметрично оформление 3-6-9, докато референтният EFS-S610HG-1AV е за формат 12-6-9.
Допълнителният циферблат за 9 часа на EFR-573HG-1AV е изпъкнал сам по себе си (точно горе в ъгъла близо до часовите маркери), но съдържа много чист ретрограден 10-минутен брояч. Така че този хронограф „само“ достига до десет минути, но всъщност бихме искали да виждаме това по-често в усложнения, посветени на проследяване на изминалото време. Повечето от нещата (макар и не всички), които измерваме с хронограф, продължават по-малко от десет минути.
Странно за всички, и четирите препратки на тези мъжки часовници са с малко различни размери. Тъй като разстоянието между ушите на корпуса обикновено се счита за най-важното измерване, когато става въпрос за носене. Най-големият от тези модели е референтният EFR-573HG-1AV със стоманен корпус. Той има височина на корпуса от 51 мм, диаметър 47,1 мм и дебелина 11,3 мм (което е значително по-дебело от най-тънкия часовник в тази колекция). Опаковани в тези измерения, имаме „секунден хронометър“ с „капацитет на измерване“ от девет минути и 59 секунди (точно), дисплей за дата, 24-часов индикатор и час. Точността на този часовник е определена на ±20 секунди на месец, което за тези от вас, които са свикнали със супер-кварца, може да се стори много. Животът на батерията е приблизително три години.
Вторият по големина е ECB-S100HG-1A с размери 50 × 46 × 9,8 mm. Сега, въпреки че това не прави този часовник с черен корпус „малък“, функциите със сигурност го правят убедително предложение. В сравнение със сравнително основния EFR-573HG-1AV, този модел има функция за световно време с 38 часови зони (и градове) плюс UTC, има функция за лятно часово време и възможност за превключване на световно време, хронометър със стотни и „капацитет на измерване“ от 59 минути, 59 секунди и 99 стотни.
Има 60-минутен таймер за обратно отброяване, функция за аларма, Bluetooth свързаност, която позволява проследяване на фитнес показания (със звукови сигнали), двойна LED светлина за цифровия дисплей и отделна светлина за аналоговия дисплей, пълен автоматичен календар до 2099 г., индикатор за нивото на соларната батерия, която може, удивително, да работи седем месеца при пълно зареждане (което вероятно е от съществено значение, като се има предвид, че трайността на традиционен кварцов часовник с толкова много функции вероятно ще изисква смяна на батерията почти на всеки час). Също така този мъжки часовник има функция за пестене на енергия, 12/24 часов формат, дните от седмицата и функция за настройка на времето.
Следващият по големина мъжки часовник е EQB-1200HG-1A. Този модел споделя странната украса, но запазва цвета на заден план. Не е толкова диво функционален като ECB-S100HG-1A, но върши достатъчно работа. Той също има Bluetooth връзка и акумулаторна соларна батерия, която може да работи до пет месеца. Има функция за двойно време, световно време, хронометър с капацитет на измерване от 23:59:59, функционалност за обратно движение, ежедневна аларма, пълен автоматичен календар (до 2099 г.), енергоспестяваща функция. Също показва часът и го прави с очаквана точност от ±15 секунди на месец (без мобилна връзка през този период, която може да коригира времето).
И накрая, имаме втория модел със стоманен корпус, мъжки часовник Casio Edifice с референтен номер EFS-S610HG-1AV. Той е с размери 50 × 45,2 × 9,7 mm. Тежи само 129g. Този мъжки часовник се захранва със слънчева енергия (соларна батерия), но не може да се похвали с луд набор от функции. Има секунден хронометър със скромен капацитет на измерване от само 29 минути и 59 секунди. Резервът на соларната батерия работи шест месеца при напълно заредено състояние. Поддържа точност на време до ±20 секунди на месец. Има дисплей за дата и часовникът, разбира се, показва час. Това е може би най-бързо смилаемият като информация мъжки часовник от четирите часовника Casio Edifice. Той е по-тих и декорациите за градиране на топлина са изпълнени по по-малко натрапчив начин.
Трябва обаче да се предположи, че ако изобщо сте привлечени от този диапазон, вероятно сте привлечени от него заради самата градация на топлината.
Ако искате да проучите спецификациите и спецификите на тези мъжки часовници, вижте уебсайтът Chasovnici-bg.com в категорията Casio.
