Преди да забременея съвсем спокойно си се представях в това състояние и се чудех защо са толкова нервни другите бременни мами. Във въображението си рисувах прекрасни картини на безметежно очакване и щастие. Но точно в момента, в който разбрах, че съм бременна, върху главата ми се стовариха хиляди страхове, съмнение, въпроси. Ами сега? Нормално ли е да те сърби корема докато си бременна? Да си мия ли зъбите, ако паста е вредна за плода? Мога ли да изпуша една цигара? Кои подправки не се препоръчват по време на бременност? Колко килограми ще кача? Може ли да се спи по корем? Какви дреха трябва да обличам? И много други сериозни и не дотам сериозни въпроси станаха част от моето полудяло ежедневие.
Но в един момент разбрах, че май няма особен смисъл да прекарвам голяма част от времето в женските форуми, да чета нон стоп книги и списания за бременността и как протича тя. Постоянното очакване и изчисляване на овулацията с всевъжни калкулатори се превръща във фикс идея. Всичко това освен, че те побърква ти отнема и много време, и много енергия. Да разпитваш познати (особено, тези които имат трагичен опит, е напразно). E, лекарите трябва да се слушат внимателно, защото и те самите понякога грешат и говорят съвършено противоположни неща.
Всъщност, да си призная, страшно много се зарадвах, когато разбрах, че съм бременна и веднага се обърнах към лекаря. Той ми пусна всякакви анализи – кръв, урина … и панирана питах, питах, питах. Тя непрекъснато ми повтаряше, че имам психологическа бременност и е време да се отърва от този проблем.
Какво да направя? Като в този период ставаш изключително отговорен за съдбата и здравето на неродения малък човек. И с всички усилия се опитваш да се превърнеш в образцова майка да придобиеш правилни навици, да ядеш правилната храна, да спиш достатъчно, да дишаш, че и да мислиш правилно. Тогава действително бременността се превръща в едно обикновено бреме както за теб , така и за близките ти наоколо, които трябва да те изтърпят 9 месеца.
И след два месеца пълно лутане един ден просто се събудих с решение за промяна. почувства се по-спокойна и уверена, когато всъщност се доверих на своята женска природа. Опитах се да чу моя вътрешен глас и гласа на моето дете. Какво ли иска то сега? И… О, чудо, получи ми се. Долу непрекъснатите съвети, рамки, условности и норми за това какво е добро и лошо по време на бременност. Няма изрядни хора и аз не съм. Просто ние жените по природа сме по емоционални и съвсем спокойно, ако решим, можем да чуем какво ни говори нашето още неродено дете. Отговорът на всички въпроси е в нашето подсъзнание, защото нас всъщност ни движи животът, който се ражда в нас..
И ако моето неродено бебе е гладно ми нашепва с леко почукване по коремчето, нали така сме се разбрали. Аз живея живота си и то е щастливо.
Е, не бива да се стига до крайности- много алкохол, много цигари, всякаква храна, да отричаш съвременната медицина и наука. Важно е да намериш златната среда.
Много ми помогна това ,че се поставих на мястото на моето дете. Моето малко дете стана мой суфльор и подсказвач.
Аз самата се питах какво ли щеше да е, ако аз самата съм в корема му и какво ще си мисля на негово място. Разбира се, че ще ми се иска да имам добра, щастлива, общителна и енергична мама. И с цялото си сърце си пожелах да стана точно такава майка за своя син. Бъдещото ми дете ми помогна да изменя много от обстоятелствата и да променя отношенията към тях. И всеки път си напомням ,че не е необходимо да се реагира толкова емоционално за всичко. Тази невидима връзка ми даде увереност, спокойствие и хармония. Бременността не е бреме, стига да знаеш как.
