“Надуваш на едно място, а вадиш 3 звука. Според настройката може да чуваш и гайда, и кавал.”

Така определя качествата на новия си инструмент смолянският майстор на гайди Христо Топчиев, пише www.rodopchani.eu . Човекът нарекъл изобретението си свирел.

“Тройният свирел е с 3 дупки и е по-лесен за свирене и от кавала, и от гайдата”, изтъква майсторът. И веднага с лекота подкарва родопските шедьоври “Руфинка болна легнала”, “Рипни, Калинке”, “Излел е Дельо хайдутин”, както и песни от други фолклорни области. Топчиев е оставил възможност за прибавяне и на четвърта свирка, но тепърва ще мисли как да я включи към сегашния триглас.

Посредством зумер докарал съчетанието на мелодията от всяка от трите свирки, прикрепени една към друга с напречно дърво. Настройката на свирела най-добре се представя на гама “сол”.

“Свири се на трите дупки на най-дясната свирка и чрез система от премерени прехвърляния на въздух отива към другите 2 и мелодията е обща”, обяснява Топчиев.

71-годишният майстор се трудил около 3 г., докато изкусури инструмента. Прибавял с времето по една свирка.

“След като направих първата, свирих с нея в Златоград. Със стерео свирел имам участие в Смолян, Копривщица, на събори и надсвирвания, както и запис в една от музикалните телевизии”, казва изобретателят.

Тепърва му предстоят участия с натъкмения троен свирел. Не бърза с четвъртата свирка, защото било много тънка работа. Трябвало много въздух за надуване и цялостно прекрояване на тройния свирел, за да се направят настройките с другите.

“Хората се впечатляват, като видят нестандартния инструмент. Питат как се казва, искат да се снимат с него, да им покажа как свири”, разказа майсторът.

Христо е с 45 г. стаж като електротехник. Работил е в ГОРУБСО, в смолянската болница и в ХЕИ – все по специалността си.

Започва да свири на гайда, след като навършил 40 г. Оттогава свири в легендарния оркестър “100 каба гайди” и почти не е пропускал концерт в страната и чужбина.

Още ходи всеки вторник да репетира с колегите си в местното читалище въпреки възрастта си и големите си умения на гайдар.

Топчиев се прочу като автор на нестандартната гайда от тестиси на расов еркич – козел, който се отглежда нарочно за носене на чан заради тържествения си размерен вървеж.

“Идеята имах отдавна. Цели 3 г. дебнах козел с едри тестиси, за да ги направя на инструмент за свирене”, разказва Христо. От същия козел майсторът стъкмил два инструмента – 13-сантиметрова гайда от тестисите му и друга гайда от мяха му. Гайдата станала 125 см, за да се напълни с въздух, трябват поне 5 минути. Сега гайдата гигант е при негов клиент в София.

“Голямата гайда миришеше. Козелът трябва да бъде заклан, когато козите не са в размножителен период, тъй като колкото и да се обработва, ефект няма, но човекът, който я взе, не се притесняваше от това”, вметва той.

В българската столица на гайдата – Смолян, музикантите обвиниха Топчиев, че принизява занаята и традициите с приумицата си да използва тестиси.

“Веднъж стар майстор ми подметна на шега, че съм можел и от бикини гайда да направя. Щракна ми и направих от вимето на крава. Използвах бозката й и стана гайдичка джудже с 4 см дължина”, разкрива бай Христо.

Според него това е пределът, защото няма как да се монтират гайдуницата, духалото, главините и другите салтанати.

С помощта на приятел подал документи за участие в книгата на рекордите с най-миниатюрната гайда.

“Колегите ме упрекват, но не отчитат факта, че имам въображение, което използвам при занаята. По-добре малка гайда да свири, отколкото тези, дето ги продават по битаците само като сувенири, пълни вътре с мъх”, подмята той.

“Само от тестиси досега е направил към 80, продал ги по събори, надсвирвания и други фолклорни прояви.”

За учител в правенето на гайди изтъква покойния Пейо Лалов от махала Гращица до с. Стойките. “Учител, учител, ама бай Пейо ме пускаше до прага, в работилницата – не. Инак ми обясняваше туй-онуй, без да показва.

Гайдарлъкът като занаят се пази строго и реално всеки майстор си е самоук посвоему”, казва Топчиев.

Приживе Пейо Лалов направил първи в района гайда двоянка – с 2 ручила.

“Бай Пейо бил заръчал на близките си, преди да се спомине, че като умре двоянката трябва да се даде на мен”, горд е Топчиев.

Досега ученикът е направил общо 5 двоянки, но всичките били по поръчка и са пръснати из страната.

Иначе Христо Топчиев е изработил над 600 гайди. Той започва да майстори инструменти, след като се научил да свири. Негови изделия вече има по всички континенти. Гайди, излезли изпод ръцете му, имат президентът Георги Първанов, министри от 4-5 кабинета, настоящи и бивши управници, както и почти всички посланици, посетили Смолян.

Успоредно с народния инструмент Топчиев изработва и чанти за гайди. За тях приготвя костени плочки, върху които са пирографирани розети, геометрични фигури и древни сакрални знаци, символ на благополучие.

Върху кожени плочки от мъниста извезва многоцветни фигури, зооморфни и антропоморфни изображения. Дълги красиви ресни от кожени връвчици с нанизани на тях едри синци довършват пищната украса на чантите за гайди. Най-пищната е у японския принц Акишино, който посети Смолян през 2009 г.

“За една чанта отиват хиляди мъниста, редя ги близо месец. Иначе всичко идва от мерака по инструмента. В работилницата имам материал отпреди 20 г.

Най-хубавите гайди стават от дрян, защото е як. Може да се използват череша, слива и акация. Те обаче трябва да са съхнали на сянка поне 5 г.

Гайдата се прави от добре изсъхнала и обработена ярешка кожа. Животното трябва да е на около 1 г., а при самото дране кожата трябва да се запази, без да се срязва. Към нея по-късно се поставят гайдуницата, духалото, ручилото и главините.

На мястото на двете крачета се поставят духалото и ручилото, а там, където е била шията, се слага главина от говежда кост, за да се монтира гайдуницата”, обяснява Топчиев.

Иначе най-подходящ за духало и ручило бил чемширът. В Родопите обаче няма. Есента бил на концерт в Габрово и видял акция на общината по кастрене на дърветата. Събрал отсечени клони на чемшири, а сега още ги суши.

Сподели