Закон на …някой…има ли значение кой го е казал ако го намираме за вярно?:
„Да работиш в екип означава да губиш половината от времето си, за да обясняваш на останалите къде грешат“.
Повечето от нас (особено по-младите) си мислят, че е детска игра да работиш в екип. А дали наистина е така и дали знаем правилата на тази игра?
Практиката показва, че правилата на играта не се познават, а и няма къде да се прочетат. Обикновено се учат по лошия начин – след като сбъркаш. Известно е, че хората се учат от собствените си грешки и никога от чуждите! Ето защо нещата започват да стават непредвидими. Ако прочетем материал, който описва често допускани грешки при работа в екип или решаваме, че това не важи за нас или бързо забравяме маркерите, които си „слагаме“ в главата, четейки материала.
На другия ден отиваме в офиса и всички е непредвидимо – кой ще ни ядоса, кой ще ни попречи да свършим дадена задача в срок, кой няма да разбере и приеме нашата идея и т.н. Във всяка една от тези ситуации реагираме, спрямо моментното ни настроение….и резултатите често ни сварват неподготвени – оставаме неразбрани, някой колега ни се е обидил и не дай боже ( а то често се случва и е най-сериозното по значимост) – шефът решава, че граничим с определението „идиот“, който не можа да се справи с елементарна ситуация.
Кои са основните грешки, които допускаме и ни пречат да работим добе в екип:
- Не познаваме добре колегите и начина, по който те си представят работата в екип.
- Не познаваме добре собствените си възможности и начините, по които бихме реагирали в критични ситуации.
- Не сме попитали за правилата на играта.
Как да избегнем грешките и да сме щастливи с екипа, в който работим?
Три основни правила:
1. Опознайте силните и слабите страни на колегите си.
Като начало разберете всеки един от тях какво точно може и прави най-добре. Признайте му експертизата и му дайте ясно да разбере, че ви е респектирал и може да разчита на вашата подкрепа в дадени ситуации.
След това разберете слабите страни на колегите си. Като казвам това, нямам предвид да „търсите под вола теле“ и да се надсмивате, а просто да потърсите своята експертиза именно сред слабите страни на колегите си. Екипът ще се спои именно в момента, в който всеки един от него знае кой най-добре ще свърши дадена работа. Всеки ще се чуства признат и ценен за уменията си и няма да има нездрава конкуренция – за една задача всеки да си мисли, че е най-добрата опция.
2. Дайте на всички ясно да разберат кои са вашите силни страни и отстоявайте уменията си.
Дори да се наложи да поостанете след работа, свършете дадена задача, кято намирате за подходяща за вас по най-добрия начин, на който сте способни и бъдете готови за признание. След като вие сте дали вашето признание на колега, то със сигурност той ще ви отвърне със същото в подходящ момент.
3. Питайте шефа си какви са правилата на играта.
Комуникацията с шефа ви е най-важното нещо. Дори по-важно (поне в началото) от комуникацията с колегите от екипа ви. Питайте. Питайте. И пак попитайте! Изяснете си правилата на играта, които е написал шефът. След това ще имате достатъчно време да напишете своите….които да не пречат на тези на шефа.
Имайте винаги идеята, че всеки човек (особено шефът) има собствена карта за света в главата си! Ако вие под понятието „яка петъчна вечер“ си представяте пиене с приятели и клатушкане на електронна музика до 5 часа сутринта с невъзможност да си кажете нещо (понеже музиката е силна), шефът ви най-веровтно си под „яка петъчна вечер“ си представя ядене на суши в най-скъпия ресторант с няколко важни персони…. Така е и в офис живота – декодирайте шефа си. Разберете какво той си представя и очаква от вас и екипа ви.
Питайте! Питайте! Питайте!
