Барът е полупразен, а ти си се притаил в единия му край, потънал в болката на вътрешния си свят. Някакъв далечен глас напира в съзнанието ти и се опитва да промърмори нещо за това, че да пиеш сам е първата стъпка към алкохолизма. Но и той се удавя в поредната чаша уиски. Това май си го правил и друг път. Дори няколко пъти, все с желанието да заличиш различни спомени, които преди това с толкова страст си изживявал. Вероятно утре ще се събудиш от болезнени тръпки, които преминават по главата ти и се забиват в мозъка ти с интензивността на електрически стол, но няма да знаеш дали този малък ад е причинен от нечовешкия махмурлук или от безспирните мисли, които обладават съзнанието ти през последните няколко дни. А те естествено са свързани с „нея“. Онази, която дойде тъй неусетно в живота ти, преобърна целия ти свят, прогони всичките ти страхове и…