Според Програмата за управление и развитие на Столична община в периода 2008 – 2011 г. в София трябва да има шест велосипедни алеи, които да свързват отдалечените градски квартали. До сега са изградени 22 км., една голяма част от които, са т.нар. „споделени трасета” или маркирана обособена зона за велосипедите на автомобилното платно или на тротоара. Очаква се да бъдат направени още 13 км до декември 2012, като велосипедните алеи ще бъдат положени по булевард „България”, в „Люлин”, както и от надлез „Надежда” до Лъвов мост.
До момента състоянието на иззиданите велоалеи в столицата, по единодушното разбиране на строители и велосипедисти, е повече от незадоволително. Според някои, основание за това е и поставената настилка. Истината за лошото състояние обаче, е факта, че 90% от изградените велосипедни алеи са всъщност маркирани с жълта маркировка ивици от изградени площи със смесено ползване, най-често тротоари. Тяхното положение само по себе си е повече от критично, поради няколко аргумента:
• Тротоарите не са замислени за колоездачи – При полагането на настилките на тротоарите е вземато в съображение с основната мисия на тротоарите като пешеходни зони, поради което са вземати артикули с по-малка височина и товароносимост, а паркирането върху тях е основният фактор за отместването и разхлопването на плочките;
• Настилката на тротоарите не е монтирана правилно – Методът на поставяне на множество тротоари в София е тротоарна плоча на 5 см височина, положена на циментова основа. Това не е целесъобразния начин на полагане;
• Настилката е сглобена с големи фуги – По-голямата фуга, оставена при полагането, не е затруднение за територии, които са пешеходни, но когато се предвижда на тези площи да има смесено използване- не е коректна, защото създава проблем при управление на велосипеди и каране на ролери и други.
Ето защо решението, че паважа и тротоарната плоча не са подходящи за велоалеи в града, направено на база общото състояние на тротоарите в град София, не е коректно и със сигурност не настилката е фактор за лошо състояние на велоалеите.
За планирането и изграждането на велоалеи има наредби и изисквания, които опоменават както местоположението на трасето, така и размери, осветление, маркиране и т.н. Относно настилки няма точни изисквания. Има разновидности – твърди и меки настилки. Изборът им зависи от фактори като:
• климат;
• релеф и теренни особености на конкретната територия;
• характер на почвата;
• цена за създаване и експлоатация;
• дълготрайност;
• естетическо въздействие;
• екологичност и много други.
Меките повърхности за велоалеи най-често са:
• тревна основа;
• кора на дърво
Основното им предимство е ниската себестойност.
Твърдите настилки и повърхности са:
• камък;
• бетонови изделия;
• асфалт.
