В условията на икономическата криза, която е налице днес, е често срещан случай работодателят да не успява да изплати в срок дължимите на служителите и работниците трудови възнаграждения. В подобни случаи служителят или работникът има възможността както да преустанови своят трудов договор без уговореното предизвестие, което му предоставя и още някои права, така и да да търси по съдебен ред трудовото си възнаграждение.

Въпросите по прекратяване на договор без предизвестие са нормативно уредени основно в точка 2 на чл. 327, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) и алинея 1 и 4 на чл. 221 от КТ.

Според тази нормативна наредба служителят или работникът има правото да прекрати трудовия договор без предизвестие в случаи, когато работодателят не предостави или забави изплащането на заплатите или на обезщетенията по Кодекса на труда. Заплатата трябва да бъде неизплатена към датата на внасяне на заявление.

Такова право служителят или работникът притежава при наличие на следните предпоставки едновременно:

  • Да е отнесено към обезщетение или към трудово възнаграждение по Кодекса на труда.
    Това трудово възнаграждение може да е в парична форма, както и в натура. Това обхваща основното възнаграждение, а и всички вторични възнаграждения.
  • Работодателят да е забавил издължаването на трудовата заплата. Кодексът на труда обаче не е определил какъв може да бъде този срок на забавяне. Поради тази причина е достатъчно дължимото плащане да не е осъществено на датата, на която е било трябвало то да бъде осъществено. Не е изискване работодателя да е с виновно поведение. Обективно да е налице забавяне или неосъществяване на плащането е напълно достатъчно.
  • Работната заплата на служителя или работника да е безспорна по основание и размер и да е изискуема.
  • Неизплащането на работната заплата да е в следствие от работодателя. Примерно, заради липса на пари, заради бавната работа на лицата, които са загърбени уреждането плащането, заради недобра организация и ефективност на работата и други.
  • Неизплащането на работната заплата да не се дължи на факта, че служителят или работникът не се е явил за получаване на своята работна заплата и/или обезщетение.
Сподели