Мексикански документален филм ще увековечи местния език аяпанеко, който е на път да изчезне заедно с последните двама души, които го говорят.

“Знаем, че това е най-бързо изчезващият език в Мексико и въобще в света. Говори се от най-малко хора – само двама, които освен това са и възрастни. Когато те си отидат, езикът на практика ще спре да съществува,” казва режисьорът на филма Денис Кинтеро.

Аапянеко оглавява списъка от около 400 езика в цял свят, които са в така наречената „фаза на бързо изчезване,” според статистиката на ООН.
Филмовият проект, озаглавен “Lengua Muerta” (Мъртъв език), цели да документира това, което вероятно са последните следи от един от 364-те местни езика на ръба на оцеляването в Мексико.

“Много трудно е да бъде спасен един език. Нашият проект по-скоро включва създаване на аудиовизуален архив, вид памет, за да могат следващите поколения да имат достъп до информацията за езика,” добавя Лора Берон, продуцент на документалния филм.
Освен създаването на лингвистичен архив, екипът на проекта иска да повиши осведомеността в обществото по този проблем, показвайки филма в индиански общности и други изолирани селски райони, където местната култура не се опазва и е подценявана в резултат на дискриминация между собствените й народи. “Хората не искат да учат езика на предците си от страх да не бъдат дискриминирани децата им, които не разбират добре испански и си остават между тези две култури,” казва Берон.
Исидро Велазкез, 70 г., и Мануел Сеговия, 77 г., са последните двама души, пазещи езика аяпанеко жив.

“Когато се говори на аяпанеко, много хора се подиграват и дори казват, че само индианците го говорят, а тук по нашите места думата индианец е обидна за някои хора и звучи унизително за тях,” споделя 30-годишният син на Сеговия.

Синът на Сеговия, също наречен Мануел, е последната надежда за езика аяпанеко. Преди пет години той започва да отделя по няколко часа на ден, за да изучава езика, с цел един ден да започне да го преподава и така да го запази жив.

Младият Сеговия споделя с гордост, че баща му е посветил десетилетия от живота си да учи хората в общността им на аяпанеко – задача, която винаги изпълнявал с ентусиазъм, въпреки оскъдния интерес от страна на съседите му.

Сподели