Ние сме Сдружение „Канистерапия-България”. В областа на Канистерапията работим от април 2010г.

Канистерапия

Кучето отдавна е повече от просто едно диво животно. Още преди повече от 140 века хората са се научили да използват способностите на кучето и целенасочено са отглеждат различни породи.

Фактът, че кучето оказва положително влияние върху психическото, физическото и социалното здраве на хората е известен отдавна. Дори древногръцкия бог на лечението Ескулап е изобразяван като змия или куче, което ближе раните на пациентите си. В трудовете на Авицена също има препратки към уникалните лечебни способности на кучетата.

Преди повече от 3000 години основателят на медицината Хипократ, който е живял в древна Гърция обърнал внимание на благотворното въздействие на кучето върху хората.

Въпреки, че връзката между кучето и човека датира много отдавна и кучето е било използвано за различни цели ( включително и терапевтични ) в различни времена и култури научното разглеждане на Канистерапията започва от 1790, когато в английското графство Йоркшир е създадено „Приятелско общество”, което основава болница за психично болни. Основател на болницата е Уилям Тюк. Той и неговите сътрудници заменили традиционните по това време методи на лечение на психично болни с усмирителни ризи и лекарства със Християнските принципи на състрадание, любов, разбирателство и доверие в лечението включили и посещения на кучета. Лекарите на болницата отчели положителния ефект от животните върху болните, а именно намаляване на агресията и честотата на пристъпите. Според думите на главния лекар, болните засилвали вярата в собствените си сили, когато се грижели за същества, по-слаби от тях самите.

Концепцията на Канистерапията е формулирана в САЩ от детския психиатър Борис Левинсън. През 1960 г. той забелязал, че усъществява по-лесно контакт с пациентите ако с него е домашният му любимец ретривър. Сред пациентите му е дете с аутизъм, което само е помолило, вместо сеансите, да си поиграе с кучето. Напразните дотогава усилия на Б. Левинсън да подобри състоянието на пациента изведнъж се увенчали с успех. По-късно неговият опит е бил продължен от психиатрите Сам и Елизабет Карсън от Охайо – те предложили на пациентите си да си изберат приятел от близкия приют за кучета и ежедневно да прекарват известно време с него. Само след 15 дни много участници в експеримента са забелязали, че се чувстват по-добре, по-спокойни и уверени.

От тогава, този метод е широко разпространена на Запад. Значителен напредък в областа на Канистерапията в Европа бележат Русия, Чехия, Украйна, Латвия, а в Полша от 01.07.2010г. в списъка с професии е въведен „Канистерапевт” под номер 323007.

Какво представлява Канистерапията?

Това са занятия със специално обучени кучета, насочени към корекция, рехабилитация и социална адаптация на лица с различни нарушения.

Канистерапията е набор от упражнения, насочени към развитие на:
-общата и фината моторика
-психичните процеси
-речевата дейност и комуникация

Канистерапията може да бъде включена в рехабилитацията на:
– Психични разстройства
– Физически увреждания
– Нарушения в интелектуалното развитие
– Нарушения на речевата функция
– kanofobii (страх от кучета)
и др. ….

Характеризира се с индивидуален подход към всеки участник, неговите способности и потребности. Най-ефективни са индивидуалните занимания или много малки групи (обикновено не повече от 3 души). Средната продължителност на индивидуалното занятие е 20-35 минути.

Терапевта изготвя програма според индивидуалните особености на всеки пациент . Самата програма се разделя на три основни етапа:

1) Подготвителен етап – този етап се състои от 1 до 15 занятия в зависимост от особеностите на детето, като времетраенето е между 15 и 25 мин. , които протичат под игрова форма. На този етап често се използва звукова стимулация под формата на различни шумящи играчки ( дайрета, дрънкалки, барабанчета и др. …) и демонстрация на различни атрактивни номера , които се изпълняват в забавено темпо от кучето и асистента. Целта е да се установи положителен контакт между детето и кучето.
Много е важно на този етап да се изгради връзка на сътрудничество между родителите и терапевта, защото ако специалиста работи с детето 1, 2, 3 пъти седмично в рамките на половин до един час то родителя трябва да работи с детето си през останалото време. (Правилата, задачите, ограниченията трябва да бъдат еднакви както в терапевтичната работа в кабинет така и в семейната среда). Често родителите при събиране на анамнеза премълчават или не смятат за нужно да споделят важни подробности, които при добре изграден контакт, постепенно излизат наяве по време на занятията. Това забавя поставянето на точна диагноза и последваща терапевтична програма.

2) Основен етап – през този етап се използва принципа „от простото към сложното“. В зависимост от целите и задачите на корекционната програма се изпълняват упражнения под формата на игра, които постепенно се усложняват. Според индивидуалните особености на децата можем да разделим занятията на два основни вида – релаксиращи и стимулиращи. Самата структура на занятието е като при педагогическата ситуация. Всяко занятие има цел и задачи за изпълнение. Започва се с въвеждане в темата и запознаване със задачите за изпълнение, следват упражнения за обща моторика, мануален и орален праксис, речеви упражнения, упражнения за развитие на психичните процеси……..

3) Заключителен етап – по време на този етап упражненията се усложняват като основно изискване е изпълнението на задачите да е без чужда намеса. В този етап е подходяща работата в групи от 3 деца като се стимулира сътрудничеството между децата и в края на терапията се въвежда и състезателен елемент между отборите (дете – куче).

Заниманията са документирани: за всеки участник се изготвя индивидуална карта (протокол), в която се записват видовете проведени упражнения и влиянието им.
Задължителна документация:

1. Информирано съгласие от родител / настойник
2. Индивидуална терапевтична програма на пациента (диагноза, особености, цел и задачи за изпълнение)
3. Картон на кучето асистент (данни за кучето – име, дата на раждане, номер на чипа, данни за обезпаразитявания и ваксинации и задължителни степени на обучение на кучето асистент)
4. Протокол на занятията (подробно описание на всяко от предложените упражнения и отчитане на изпълнението)
Екипът, който провежда Канистерапията се състои от :
1.Специално обучено куче (куче-асистент в терапията) преминало тест за социализация, послушание и работа в кабинетни условия разработен от Киноложко Дружество „Витоша“. Важно изискване освен специалното обучение е здравословното състояние на кучето. Ветеринарен център „Свети Антим” ваксинира, обезпаразитява, прави кръвни изследвания и издава сертификат за здравословното състояние на кучетата-асистенти.

2. Асистент / Водач на кучето е доброволец , който обезпечава безопасността на занятието , контролира кучето и се включва когато терапевта/канистерапевта има нужда. Той трябва да е над 18 години. Преди да започне да практикува, трябва да е положил изпит, да участва в редовни обучения.
3. Канистерапевт – е лице, което има завършено специално педагогическо образование: специален педагог, логопед, психолог. Той изготвя програма и методи на преподаване с кучето, въз основа на индивидуалните особености на всеки пациент и провежда занятието.

Сдружение „Канистерапия – България“
e-mail: canistherapy@abv.bg
GSM:0878578852/0889034433
Анна Тодорова –Специален педагог / Логопед
Венци Дачевски –Рехабилитатор /Ерготерапевт и Инструктор по обучение на кучета(
http://canistherapy.wordpress.com/

Сподели