Начало / Бизнес и Политика / Връзката университет-професия отново на дневен ред

Връзката университет-професия отново на дневен ред

Още с възприемането на пазарната икономика за основен принцип за развитие на България преди повече от 20 години се заговори за подготовката на кадрите в страната и за липсващата качествена връзка между работата и преподаването на наука в университета и практическата подготовка на завършилите студенти.

По темата има изписани множество документи, постоянно се провеждат кръгли маси, конференции и проекти, но резултатите продължават да са по-скоро неудовлетворителни.

Работодателите се оплакват, че завършилите студенти не са готови да влязат в реалния бизнес и да бъдат полезни там, а самите студенти контрират, че не им се дава шанс за стаж в работеща фирма по време на обучението.

В тази връзка, редакторите от Уеб-издателство Академика БГ са направили интересно интервю с професор Антоанета Василева, декан на факултет „Международна икономика и политика“ в УНСС, с което може да се запознаете по-долу:

Проф. Василева, катедра „Международни икономически отношения и бизнес“ обяви две нови магистърски програми. Какви студенти очаквате за тях и ще има ли по-специфични критерии за прием?
Антоанета Василева: Освен традиционните шест магистърски програми, катедра „МИО и бизнес“ предлага две нови – „Международен бизнес в  Интернет“ и съвместната програма с Нотингам Трент Юнивърсити по „Международен бизнес и мениджмънт“. Специфични критерии за прием няма, освен за „Международен бизнес и мениджмънт“ с преподаване на английски език. Кандидатите трябва да са завършили икономическа специалност на бакалавърско ниво, да владеят добре английски език и да положат изпит. Очакваме  студенти, отворени към света и с готовност за работа в междукултурна среда.
Освен със западни университети планира ли катедрата подобни партньорски програми с учебни заведения от Изтока – Китай, Япония или Русия?
Антоанета Василева: Далечният Изток предлага много бизнес възможности. Ето защо интересът към партньорски програми с висши училища от региона датира отдавна. От 2005 г. „МИО и бизнес“ е една от основните катедри, които осигуряват обучението в съвместния българо-японски курс по „Глобален мениджмънт и лидерство“. Той се организира в резултат на българо-японски проект между Института за следдипломна квалификация към УНСС и Японската агенция за международно сътрудничество (JICA). В него участват японски и български преподаватели, обучени в Япония. Курсът е модулен, продължава един семестър и е форма на специализация, която олицетворява концепцията за учене през целия живот (lifelong learning). Новият курс по „Глобален мениджмънт и лидерство“ за тази учебна година започва на 19 октомври. Освен това се водят разговори с Toyo University, Токио, за подобен курс по „Публично-частно партньорство“. УНСС и катедра „МИО и бизнес“ са в процес на преговори и с Shanghai University of International Business and Economics (SUIBE), Китай, за съвместна магистърска програма.
Що се отнася до Русия, УНСС има подписани много договори за сътрудничество с руски университети. Факултет „Международна икономика и политика“ поддържа традиционно добри контакти с Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО), Института по руски език “А.С.Пушкин”, имахме срещи с представители на Новосибирския държавен университет за работа по съвместни програми.
В момента е много модерно сред младежите да учат висше образование в чужбина. Защо според Вас се стигна до тази тенденция и как българските ВУЗ-ове (и специално УНСС) следва да променят своята политика?
Антоанета Василева: Наистина има подобна тенденция, но не виждам нищо лошо в това. Представителите на новото поколение са глобални граждани и могат да избират къде да учат и работят. Що се отнася до придобиването на международен опит, програма „Еразъм“ дава възможност на нашите студенти да участват в програми за обмен в европейски университети. Но очевидно това не е достатъчно. Българските университети трябва непрекъснато да повишат своите конкурентни предимства. Да се научат да работят в новата конкурентна среда като подобряват качеството на продукта, който предлагат, да прилагат диференциран маркетингов подход към целевата си аудитория. Освен това завършването на определена специалност трябва да гарантира не само пазарна реализация, но и постигането на определен социален статус и финансово възнаграждение.

Необходима ли е целенасочена държавна политика към задържане на младите хора да учат в български висши училища, или това е проблем на всеки отделен университет?
Антоанета Василева: Държавната политика следва да отразява потребностите от специалисти за определени приоритетни отрасли или сектори, важни за обществено-икономическото развитие на страната. Висшите училища, от своя страна, са призвани да следват потребностите на пазара и бързо да адаптират своя продукт (специалности, учебни планове, програми, форми на обучение) съобразно неговите изисквания.

Студенти са приемани всяка година с все по-нисък бал, включително и във водещи специалности. На какво се дължи това и има ли спад в предуниверситетската им подготовка?
Антоанета Василева: За УНСС като цяло, за факултет „Международна икономика и политика“ и за катедра „МИО и бизнес“, това не е общовалидна тенденция. Има известен спад в предуниверситетската подготовка, но само в някои области. Моите наблюдения показват, че от дълги години значителна част от студентите са изключително мотивирани и подготвени, една малка част са с посредствени възможности, като някои от тях не знаят въобще защо са в университета. Т. е. тяхното решение да кандидатстват в една или друга специалност е повлияно от родители, приятели или друга референтна група, а не от техните интереси и интелектуален потенциал. Но удовлетворението да се работи със знаещи и можещи млади хора е изключително голямо.
Как катедрата работи с бизнеса? Имат ли студентите възможности за стаж в конкретни фирми?
Антоанета Василева: Катедра „МИО и бизнес“ има дългогодишни традиции в партньорството си с бизнеса. Конкретните измерения на това партньорство са различни: например съвместна работа по линия на студентски практики и стажове, задаване на теми за магистърски тези, посещения на фирми, гост-лектори, които са изтъкнати професионалисти от реалния бизнес, политика и дипломация. В последно време отделяме специално внимание на съвместни проекти с бизнеса и неправителствените организации. Конкретен пример е проектът „Студентски практики”, съфинансиран от Европейския социален фонд, в който нашият университет е партньор на МОН.

Остатъкът от интервюто, в сайта Akademika.bg

About interesen

Вижте също

11-ти награди на списание „Туризъм и отдих“

Списание „Туризъм и отдих“ връчи годишните награди Златен приз за 2013 година. Toва се случи ...